Джамията „Касим Ага“ в Истанбул: история и как да я посетите

Истанбул ЗабележителностиДжамията „Касим Ага“ в Истанбул: история и как да я посетите

Джамията „Касим Ага“ в Истанбул — византийска тайна на шестия хълм на Константинопол

Джамията Касим Ага (Kasımağa Mescidi, известна още като Kâsım Bey Mescidi) — малък, но удивителен паметник в квартал Фатих, скрит в зелен двор сред съвременните квартали на Салматомрук. Тук, само на сто метра от руините на Одалар-джами и на две крачки от прочутата Карие, древните византийски стени от тухли и камък се срещат с масивния османски минарет. Джамията Касим Ага е рядък случай, когато туристите в Истанбул минават покрай нея, без да подозират, че пред тях стои сграда с почти хилядолетна история: първоначално вероятно е била манастирска капела от времето на византийските императори, а след това — малка джамия, основана през 1506 г. от вакфа на Касим Бея бин Абдуллах при султан Баязид II. На пръв поглед незабележима, тя пази в себе си, слой след слой, цялата история на шестия хълм на Константинопол.

История и произход на джамията „Касим Ага“

Точната дата на построяване на първоначалната сграда до днес остава загадка. Нито измерванията, извършени по време на последната реставрация, нито средновековните писмени източници дават еднозначен отговор на въпроса на кого и защо е била посветена тази малка постройка през византийската епоха. Учените предпазливо предполагат, че мечетта е била част от голям манастирски комплекс, чиято главна църква е била сградата, известна на османците под името Одалар-джами. Посвещението на тази съседна църква също е неизвестно, а тайната се простира от двете страни на квартала.

Археолозите са сигурни само в едно: водоснабдяването на комплекса е идвало от съседната цистерна Ипек — византийски подземен резервоар, който по времето на османците се е превърнал в работилница за изработка на коприна и е получил прозвището Ипек Бодрум, „Копринен мазе“. Към момента на падането на Константинопол през 1453 г. сградата вече лежеше в руини: византийският квартал отдавна живееше своя тих живот, а от манастирските постройки бяха останали само стени.

След завладяването на града от османците в района около бъдещата джамия се заселва предимно християнско население. Още по-учудващо е, че през 1506 г., по времето на султан Баязид II, благочестивият вакф, учреден от Касим Бей бин Абдуллах — вероятно по това време сменбаши, т.е. началник на корпуса на еничарите — построил върху руините малка джамия. Вакфът я е дарил с няколко сергии, парцели земя и същата тази цистерна Ипек Бодрум, приходите от които са били предназначени за издръжката на общността.

По-нататъшната съдба на джамията се оказа драматична. Силното земетресение от 1894 г., което разтърси целия Истанбул, разруши свода и стените. Окончателният удар нанесе пожарът Салматомрук на 2 юли 1919 г.: след него оцеляха само периферните стени и основата на минарета. От средата на XX век изоставената сграда се превърна в гедже-конду, незаконна жилищна барака. Едва през 70-те години на миналия век беше проведена пълноценна реставрация, след която джамията отново отвори врати за молитви и стои така и до днес.

Ако се опитаме да подредим тази биография в една линия, се получава сюжет, удивително руски по дух: византийски манастирски придел — османска джамия-вакф — изоставена пустош — самоволно построена барака — реставриран паметник. Подобна съдба са преживели много провинциални църкви у нас, затова на рускоговорящия пътешественик Касим Ага тя му е особено близка: това не е парадната „Света София“, а тихата „енорийска“ история за това как камъкът преживява хората.

Архитектура и какво да се види

Размерите на сградата са скромни и на фона на грандиозните османски селятини тя изглежда почти като миниатюра. Въпреки това именно тази компактност й е позволила да преживее вековете: по-малка маса — по-малко щети при земетресения. Днешната джамия има квадратен план с ориентация североизток – югозапад. Византийският предшественик също е бил приблизително квадратен: еднокорабна сграда с атриум на североизток и малка изпъкнала стая на източната страна.

Византийският слой: тухли, камък и спорна функция

Анализът на зидарията по време на реставрацията разкри няколко строителни фази. Основите и запазените стени са изградени от редуващи се редове тухли и дялан камък — познат прием в късновизантийската архитектура на Константинопол. Поради миниатюрните размери изследователите отказват да считат първоначалната постройка за пълноценна църква: по-вероятно е пред нас да стои спомагателна постройка към манастира – параклисион, погребална капела или служебна постройка за монашеската общност. Този спор продължава, и всяко ново проучване на тухлената зидария добавя аргументи то към едната, то към другата страна.

Османското преобразуване от 1506 г.

Когато вакфът на Касым Бея пое в ръцете си разрушената сграда, майсторите през 1506 г. взеха няколко важни решения. Атриумът на североизток е бил напълно разглобен и възстановен, за да се впише в логиката на молитвената зала. Стената на михраба — същата ниша, която указва посоката към Мека — е трябвало да бъде преустроена от нулата, защото византийската ориентация на апсидата не е съвпадала с киблата. Едновременно с това от североизток към сградата бе пристроен масивен минарет, който се вижда в квартала и днес; основата му е преживяла както земетресението от 1894 г., така и пожара от 1919 г.

Какво ще види пътешественикът вътре

Съвременният интериор е скромен и спокоен: варосани стени, дървен под, прости килими, михраб, минбар, женски балкон. Вътре няма нито разпадащи се фрески от Карие, нито пищни плочки от Изник, както в Рустем-паша. Но ако се вгледате, ще видите вмъкнати стари тухли в зидарията, разлики в равнините, където новото граничи със старото, и характерното „пачурково“ съчетание на материали — диалог между две империи, продължаващ вече повече от петстотин години.

Външният двор и контекстът на квартала

Джамията се намира в малка градина с дървета между улиците Koza Sokak и Kasim Odalar Sokak. Това зелено кътче контрастира с гъстата застройка на Салматмурук: наоколо има обикновени жилищни блокове и рядко някой турист се задържа тук повече от пет минути. Междувременно именно от този двор удобно може да се обхване с поглед наведнъж няколко епохи: руините на Одалар-джами на сто метра югозападно, древната цистерна Аеция, превърната във футболно игрище, и загадъчният „дворец на Богдан“ (Boğdan Saray) на същата тераса.

Минарет: основният османски акцент

Особено внимание заслужава минаретът, издигнат през 1506 г. от североизточната страна. За такава малка джамия той изглежда почти непропорционално масивен и, всъщност, именно той спасява сградата от загуба на облика: откъм улица „Касим Ага“ джамията се разпознава преди всичко по този стройен стълб. След пожара през 1919 г. е оцеляла само основата, горната част е възстановена през 70-те години по аналогия с типичните османски минарети от провинциален мащаб. Това е рядък случай, когато „реконструкцията“ от XX век честно повтаря средновековната логика, без да се опитва да я украсява.

Интересни факти и легенди

  • Шестият хълм на Константинопол, на който се издига джамията, по времето на Византия е бил покрайнина с манастири и цистерни. Касим Ага се е оказал буквално заобиколен от вода: откритата цистерна на Аеция днес се е превърнала в местно футболно игрище, а Ипек Бодрум все още се крие под квартала.
  • Името на Касим Бея бин Абдуллах в източниците е придружено от титлата сменбаши – „глава на корпуса на сменните“, с други думи, военачалник, отговарящ за част от яничарската армия. Удивително е, че от земната му кариера са останали само тази джамия и споменавания в архивите на вакфовете.
  • Цистерната Ипек Бодрум получила прозвището „Копринен мазе“, защото през османската епоха просторното подземно помещение се използвало като работилница за предене на коприна: занаятчиите предели нишките в прохладната полумрак на византийския резервоар.
  • В средата на XX век сградата официално се считала за гедже-конду — „построена за една нощ“ незаконна жилищна постройка. Това е типичен за Истанбул през 50-те и 60-те години на XX век феномен: древната джамия е превърната в обикновена барака за бедно семейство, а историята ѝ е забравена за почти двадесет години.
  • Съседната Одалар-джами, най-вероятно „майката“ църква на манастира, е била разрушена още по-рано и днес лежи в руини — джамията на Касым Аги е преживяла „по-голямата си сестра“ само благодарение на реставрацията от 70-те години.

Как да стигнете

Джамията се намира в квартал Фатих, в махалата Салматомрук, недалеч от портата Едирнекапи – древните Харисийски порти на стените на Феодосия. Най-удобният маршрут е с трамвай Т4, който стига до спирка Edirnekapı. Оттам пеша надолу по тесните улички към музея Карие (Chora) – около 10–12 минути. Касим Ага се намира приблизително по средата между Фетхие-джами (бившата църква „Света Богородица Паммакариста“) и Карие, и двата съседни обекта удобно могат да се обединят в един маршрут.

Ако пътувате от Султанахмет, вземете трамвай Т1 до Еминону, след това автобус 36CE или 87 до Едирнекапи. От летище IST най-удобно е да вземете метро М11 до Кагьотане, след това М7 до Меджидиекьой и автобус. Трудно е да оставите кола в този квартал: улиците са тесни, паркоместата са малко. Ориентирайте се по Google Maps към „Kasımağa Mescidi“ — координати 41.029, 28.939, между Koza Sokak и Kasim Odalar Sokak.

Съвети за пътуващите

Най-доброто време за посещение е късната пролет (април–май) и ранната есен (септември–октомври). През лятото квартал Салматомрук се нагрява, има малко сянка, а през зимата тесните улички стават хлъзгави след дъжд. Сутрешните часове са за предпочитане: по-малко посетители, мека светлина върху старите тухли, спокойна атмосфера. Отделете около 20–30 минути за самата джамия – това ще ви стигне, за да обиколите двора, да разгледате зидарията и да надникнете вътре между молитвите.

Не забравяйте, че това е действаща джамия, а не музей. Обувките се събуват на входа, жените трябва да носят шал и закрити дрехи (рамене и колена), а мъжете не трябва да влизат в шорти. По време на петте ежедневни молитви е по-разумно туристите да изчакат петнадесет-двадесет минути на улицата. Местната общност е малка и доброжелателна, но не обича шума и светкавиците. Отвън можете да снимате свободно, а вътре – тихо и без светкавица, като погледнете имама за разрешение.

Обединете Касим Агу в един маршрут със съседните забележителности: за два часа реално можете да обиколите пеша Карие-джами с нейните прочути мозайки и фрески, Фетхие-джами с късновизантийските мозайки на парреклесията, останките от Одалар-джами и да се изкачите до стените на Феодосия при Едирнекапа. Този квартал е истинска лаборатория за тези, които обичат „слоестия“ Истанбул, където византийската тухла съжителства с османския минарет и съвременните жилищни блокове. Вземете вода, удобни обувки за калдъръм и бележник – тук ви се иска да си водите записки.

Ако не сте за първи път в Истанбул и вече сте видели Ая София, Синята джамия и Сулеймание, маршрутът по шестия хълм ще се превърне в логичен „втори етаж“ на опознаването на града. Касим Ага показва османското архитектурно наследство не в тържествена, а в ежедневна светлина, без позлата и тълпи — и именно в тази ежедневност се разкрива основният чар на Истанбул. Няколко часа между Едирнекап и Балат лесно се превръщат в най-запомнящия се ден от пътуването.

Ако планирате по-задълбочено опознаване, помолете гида да ви разведе по линията на шестия хълм: от цистерната Аеция през Касим Ага и Одалар към Карие и стените — това е рядък маршрут, по който не се водят масови екскурзии. Гастрономически бонус – след разходката слезте в Балат или Фенер, за да вечеряте в някой от семейните ресторанти с изглед към Златния рог. Джамията Касим Ага не е основна точка в стандартния пътеводител, но именно такива тихи паметници правят Истанбул град, в който се връщат не заради забележителностите, а заради разбирането.

Вашето удобство е важно за нас, кликнете върху желания маркер, за да създадете маршрут.
Среща в полза на минути преди началото на
Вчера. 17:48

Също по темата

Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Cyaneae (Кианеи) — градът на саркофазите в Ликия, близо до Демре
Вчера. 17:48
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Güvenpark в Кизълай — паметник на сигурността и сърцето на Анкара
Вчера. 17:48
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Старата джамия (Мерсин) — история и архитектура Eski Cami
Вчера. 17:48
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Багаран — древна столица на Армения в провинция Карс
Вчера. 17:48
Често задавани въпроси — Джамията „Касим Ага“ в Истанбул: история и как да я посетите Отговори на често задавани въпроси за Джамията „Касим Ага“ в Истанбул: история и как да я посетите. Информация за работата, възможностите и използването на услугата.
Джамията „Касимага“ е малка джамия в квартал „Салматомрук“, район „Фатих“, с почти хилядолетна история. Сградата датира от византийската епоха: предполага се, че това е спомагателна постройка към манастирски комплекс — параклисион или погребална капела. През 1506 г. вакфът на Касыма Бея бин Абдуллах превърна руините в джамия по времето на султан Баязид II. Интересът към обекта се дължи на рядкото съчетание на късновизантийска тухлена зидария и османски минарет, както и на богатата и малко известна биография.
Джамията „Касима“ е действаща джамия, отворена за молитви. За разлика от „Карие“ (Chora), входът тук е безплатен и не се изисква музейна карта. Туристите могат да посещават сградата в паузите между петте ежедневни молитви. По време на молитвата е препоръчително да изчакате 15–20 минути навън в двора.
Точната дата на построяване на първоначалната сграда не е известна. Въз основа на характера на зидарията — редуващи се редове от тухли и дялан камък — изследователите я датират към късновизантийския период. Най-вероятно това е бил манастирски придел или служебна постройка на голям комплекс, чиято главна църква е била съседната Одалар-джамия. Към 1453 г. сградата вече е била в руини.
Касим бей бин Абдулла — основател на вакф, създаден през 1506 г. В източниците той се споменава с титлата сменбаши, тоест началник на част от яничарския корпус. Той дарил на джамията лавки, земеделски парцели и цистерна Ипек Бодрум, приходите от които отивали за издръжката на общността. Името на Касим Бей се е запазило само в архивите на вакфите и в наименованието на самата джамия.
Ипек Бодрум („Копринената изба“) — подземна византийска цистерна, която е снабдявала с вода манастирския комплекс. През османската епоха просторното подземно помещение е било преустроено в работилница за изработка на коприна, откъдето идва и прозвището му. Цистерната е била част от вакф от 1506 г. — приходите от наема й са осигурявали средства за джамията.
Земетресението от 1894 г. разруши свода и стените. Пожарът в квартал Салматомрук на 2 юли 1919 г. унищожи всичко, с изключение на външните стени и основата на минарета. В средата на XX век сградата се превърна в гедже-конду — незаконна жилищна барака. Пълноценна реставрация беше проведена през 70-те години: минаретът беше възстановен по образец на провинциалните османски модели, след което джамията възобнови работата си.
Не. Джамията „Касим Ага“ е действаща джамия, а посещението ѝ е безплатно. Входът в сградата и разходката из двора са безплатни. Това я отличава значително от съседната джамия „Карие“ (бившата църква „Хора“), където се заплаща входна такса.
Джамията „Касимага“ не е имперска селятинска джамия, а малка квартална джамия с площ от едва няколко десетки квадратни метра. Основната архитектурна ценност са видимите следи от два културни пласта: късновизантийска „ивичеста“ зидария от тухли и камък във фундаментите и стените, и османски елементи от 1506 г. — преустроена стена на михраба, ново атриум и масивен минарет от североизточната страна. Вътре няма изникски плочки или стенописи: скромно молитвено пространство с варосани стени и дървен под.
Можете свободно да снимате отвън и в двора. Вътре — тихо, без светкавица; препоръчително е предварително да сигнализирате намерението си с кимване към имама или служителя. Местната общност е малка и доброжелателна, но цени уважителното поведение.
Да, особено ако ви интересува „многопластовият“ Истанбул без тълпите от туристи. Джамията Касимага показва как една сграда е сменила няколко функции в продължение на почти хиляда години: манастирска постройка — джамия вакф — руина — барака — реставриран паметник. Това е логичното „второ ниво“ на опознаване на града след основните забележителности.
На разстояние, което може да се измине пеша от джамията Касимага: джамията Карие (църквата „Хора“ с мозайки от XIV век), Fethiye Camii (бившата църква Паммакариста с късновизантийски мозайки), руините на Odalar Camii на сто метра югозападно, откритата цистерна Аеция (днес — футболно игрище), стените на Феодосия при портата Edirnekapı. За два часа реално може да се обиколят всички тези обекти пеша.
В непосредствена близост до джамията няма кафене — кварталът е жилищен. След обиколката по шестия хълм се препоръчва да се спуснете към Балат или Фенер: там се намират семейни ресторанти с изглед към Златния рог, които предлагат традиционна турска кухня на достъпни цени.
Ръководство за потребителя — Джамията „Касим Ага“ в Истанбул: история и как да я посетите Ръководство за потребителя на Джамията „Касим Ага“ в Истанбул: история и как да я посетите с описание на основните функции, възможности и принципи на използване.
Най-доброто време за посещение е април–май или септември–октомври: умерени температури, мека светлина върху старите тухли. Отделете поне два часа за целия квартал: Kasımağa Mescidi е удобно да се съчетае с Kariye, Fethiye Camii, руините на Odalar Camii и стените на Феодосия. Това е пълноценен пешеходен маршрут, който може да се измине без бързане.
От центъра най-удобно е да вземете трамвай Т4 до спирка „Едирнекапи“. Оттам се върви пеша надолу по тесните улички в посока „Карие“ — около 10–12 минути. От Султанахмет — трамвай Т1 до Еминону, след това автобус 36CE или 87 до Едирнекапи. Настройте навигатора на „Касимага Месджиди“ (координати 41.029, 28.939). По-добре е да не използвате кола в този квартал: паркоместата са малко, а улиците са тесни.
Джамията се намира в малка зелена градина между улиците „Коза Сокак“ и „Касим Одалар Сокак“. Преди входа обиколете сградата отвън: обърнете внимание на „ивичестата“ зидария от редуващи се редове тухли и камък — това е късновизантийски строителен прием. Отделно разгледайте масивния минарет от североизточната страна: основата е автентична (1506 г.), а горната част е възстановена през 70-те години на миналия век.
Джамията „Касимага“ е действаща джамия. Преди входа си събуйте обувките. Жените трябва да носят шал и дрехи, покриващи раменете и коленете; мъжете не трябва да влизат с къси панталони. Ако в момента на пристигането ви тече намаз, изчакайте 15–20 минути в двора. Входът е безплатен.
Вътре има скромно молитвено пространство с варосани стени, дървен под и прости килими. Най-важното не е декорът, а детайлите на зидарията: вмъкнати стари тухли, разлики в нивата там, където османските строители от 1506 г. са се присъединили към византийските стени, характерното „пачурково“ съчетание на материали. Обърнете внимание на михраба: стената под него е преустроена изцяло, тъй като византийската апсида не е била обърната към Мека. Може да се снима без светкавица, но без шум.
На сто метра югозападно от джамията „Касимага“ се намират руините на джамията „Одалар“ — вероятно „майката“ църква на същия манастирски комплекс. След това се отправете към джамията „Карие“ с мозайки от XIV век (около 10 минути пеша) и, ако желаете, към джамията „Фетхие“ с късновизантийски мозайки в парреклесията. Можете да завършите деня при стените на Феодосия, до портата „Едирнекапи“, или да слезете в Балат за вечеря.